Район „Нови Искър” е най-големият по територия от столичните райони. Той е разположен на територия от 220 000 дка. Обработваемата земя е 150 000 дка, нивите - 78 532 дка, естествените ливади – 8769 дка, пасищата – 10 040 дка, а горският фонд – 74 266 дка.

Община Нови Искър се намира на южния склон на стара планина в началото на Искърското дефиле. Включва гр. Нови Искър с кварталите; Славовци , Кумарица , Курило , Изгрев и Гниляне и селата: Балша , Воиняговци , Доброславци , Житен , Кубратово , Кътина , Локорско , Мировяне , Негован , Подгумер , Световрачене и Чепинци . Всичките имат своя история и историческо наследство. Имената им се губят далеч в древноста и най-вероятното е да имат славянски корени. За кварталите Кумарица и Славовци се споменава в една стара легенда, според която едни от първите заселници са били славяни. Един керван се движел по римския път за Сердика. Керванът бил воден от старейшината Кумарич, който вече стар и болен починал тук. Племенния съвет го погребал с почести и решил да остане и основе селище което впоследствие е наречено Кумарица. Според преданията името на квартал Славовци е останало от друг славянски род който се заселил недалеч от Кумарица и основали селище което получило името си от племенния вожд Словутич. Курило и Гниляне са едни от най - старите селища в началото на Искърския пролом за което говорят множеството намерени предмети и исторически паметници.
По време на Възраждането месно то население не остава в страни от общия реформаторски дух. Кумаричани с цената на много злато измолили решение за построяването на църква. Хора от селищата помогнали за построяването и изографисването на Курилския манастир. В началото на 19 в. там било открито килийно училище, а по - късно такова възникнало и в Кумарица.
В началото на 20 в. с построяването на множество фабрики и заводи Курило започва да се развива като промишлено селище. За това спомагат също така и географското положение, наличието на работна ръка и близоста до железопътна артерия. Всички тези фактори допринасят за разрастване на отделните селища и пр ез 1974 година те са обиединени и провъзгласени за град с името на едноименната река ИСКЪР