Нови Искър

Курилският манастир „Свети Йоан Рилски - Чудотворец" е разположен на брега на река Искър на километър североизточно от кв. Курило на гр. Нови Искър и на приблизително 12 км от гр. София.

Манастирът е един от най-старите духовни обители, основан по времето на Първото българско царство. По това време важна роля играят духовните огнища в Средецка област, възникващи до големи охранителни крепости.

В близост до такова средновековно кале възниква и манастирът „Св. Йоан Рилски". Останки от древната крепост „Белиград" могат да се видят и до днес на около час път от него. Създаването на манастира се отнася към втората половина на Х век, по времето на цар Петър.

Гръцките монаси Йоанис и Георгиос изследват историята на манастира и твърдят в своите записи, че той е един от най-старите манастири. Строен е между VІІІ и Х в. и първоначално се наричал „Св. Йоан Кръстител" или „Св. Йоан Предтеча". По това време Средецката област влизала в състава на Охридската архиепископия. За съществуването му свидетелства и писмо с препоръки на Охридския архиепископ Теофилакт до Йоановото манастирско братство.

През Х в. цар Петър нарежда мощите на покровителя на българския народ св. Йоан Рилски да бъдат пренесени от рилската пещера в София, където те били съхранявани повече от двеста години. При това преместване те за първи път остават да пренощуват в светата обител. По-късно, през 1469 г. на път от Търново за Рилски манастир, тук за втори път отсядат мощите на светеца, придружени от тържествено шествие. Тогава храмът и манастирът приемат името на светеца „Свети Йоан Рилски Чудотворец"

По време на османското нашествие по нашите земи около 1382 г. крепостта „Белиград" е превзета, а Курилският манастир е изцяло разрушен и опожарен.

През 1593 г. обителта е възстановена със средствата на жителите от околните села - Кумарица, Доброславци и Требич. Тогава е построена и сегашната църква. Някога над входната врата, в наоса на църквата, е имало ктиторски надпис, според който при съграждането и през 1593 година ктитори са : йерей Драгия, йеромонах Теодосий и Йовчо. Новоизграденият храм е въздигнат върху основите на старата манастирска църква от времето на Първото българско царство. Архитектурно тя е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна богослужебна сграда, с две преддверия. Църквата е полуцилиндрично засводена с двускатен покрив.

В края на ХVІ в. в България прониква ново атонско влияние по отношение строежа на храмовете. Появява се нов тип малка църква, отговаряща на условията, наложени от завоевателя и много разпространени в Софийско. От този тип е и първоначалната църквата на Курилския манастир, на няколко пъти по-късно удължавана и преустройвана. Обновяването се свързва с годините 1593 - 1598 г., период, в който в Софийска област селата се замогват, а богатите софийски еснафи стават ктитори на храмове и дарители за възстановяване на манастири. Изографисването на манастирската църква е станало с финансовата помощ на Софийски хлебарски еснаф, със средства на ктиторите Стоян хлебар - Софиянин и Стоян симитчия - Софиянин. За това свидетелстват текстове от пътеписите на Феликс Кайнц, Стефан Герлах и Константин Иречек.

В края на ХVІ в. в Софийска епархия се подвизава свети Пимен Софийски Зографски - известен книжовник и живописец, учил зография при майстор Тома в софийската църква „Св. Георги" и в атонските Зографски и Хилендарски манастири. Той възстановява петнайсет манастира и триста църкви в епархията, както пише житиеписецът му монах Памфилий. В Курилския манастир от това време са оцелели само няколко образа на светци и отделни сцени излезли изпод майсторската ръка на св. Пимен. Сравнително добре е запазена сцената "Успение Богородично" над входната врата. В наоса на църквата има запазени изображения на светците в цял ръст, от които се различават образите на св. Панталеймон и св. св. Константин и Елена. В апсидата са запазени образите на Света Богородица - Платитера, сюжетни образи от „Благовещение" и моменти от „Светата Евхаристия". На източната страна в преддверието са запазени сцени от живота на св. Йоан Рилски. Най-вълнуващата стенописна сцена е „Избиването на младенците от цар Ирод", която е особена рядкост в българската религиозна живопис.

През 1816 г. храмът на Курилския манастир е отново пристроен и изписан по времето на игумен Викентий. За разлика от художествените качества и стойност на първия живописен слой, новият се характеризира със занаятчийски похват и несръчност. През 1830 г. към църквата се пристроява вътрешно преддверие, където е изписан образът на патрона - Св. Йоан Рилски. Българският светец е включен към композицията Дейсис (моление), редом с Иисус Христос, св. Богородица и св. Йоан Кръстител. В изграденото през 1849 г. външно преддверие, интерес представляват сцените - "Изгонването от Рая" и "Възнесение на св. пророк Илия".

По време на Възраждането манастирът е духовно и културно средище. Към манастира е съществувало, добре организирано, килийно училище. В манастира е работила и една от най-големите български църковни печатници „Бял кръст". От тук се разпространявала християнска литература за Румъния и Русия.

Една от най-ценните първопечатни книги, тъй нареченото Курилско евангелие, е отпечатано от свещеноинок Макарий, в тогавашната влашка столица Търговище. Това Четириевангелие е ползвано за богослужение в манастира. Известно е и ръкописно евангелие от ХVІ в., което е ценен образец на българската ръкописна орнаментика. Това евангелие и един каменен свещник със старобългарски надписи от 1497 г. се съхраняват в Църковно- историческия и археологически музей в София.

Манастирът възниква като мъжка общежитийна общност, после става женски, обгрижван от 45 монахини. През 30-те години на ХХ в., по идея на митрополит Стефан - по-късно български екзарх, е построена клиника за душевно болни с красив парк около нея. Манастирът е действащ до около 50-те години на миналия век. Монахините в него развивали богата издателска дейност. Те създали своя печатница, като издавали само „богоугодни книги". Тук е отпечатано първото евангелие в картини. В манастира се е списвало и отпечатвало православното списание „Християнка".

Дворът на манастира е обграден от двуетажни постройки. Самостоятелно е развита камбанарията на светата обител. Днешните сгради са от миналия век и са в сравнително добро състояние. Върху фасадните стени се открояват огромни, ярки стенописи, наивно нарисувани от бай Васил (Васко жената - прякора му се роди от умението да шие като жените).  До обителта няма пряк достъп. Минава се през парка на психиатрията.

Манастирът не е действащ. Обслужва се духовно от енорийски свещеник. Богослужение има само на големи празници. Храмовият празник е на 19 октомври - преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Много се почита от местното население и празникът Първо, Второ и Трето намиране главата на св. Йоан Кръстител.

Текст и снимки: Веско Вълков