По време на Възраждането населението на Кумарица не изостанало от общия реформаторски дух на нацията. С цената на много злато кумаричани измолили решение за построяването на църква. За възникването на селището Кумарица няма писмени документи. За заселването и произхода на имената на с. Кумарица и с. Славовци се разказва в стара легенда. Според нея първите заселници тук били славяни, което се приема за достоверно от учените. Един керван от тях се движел по римския път за Сердика, воден от своя старейшина Кумарич.
.
Той искал да се засели в околностите на града. Когато спрели да пренощуват, Кумарич който вече бил стар и болен, починал. Новоизбраният старейшина решил да остане и така основал селището Кумарица. Един славянски род се отделил и се заселил по-настрани. Така се е образувало по-малкото селище Славовци, което получило името си от родоначалника – Слава. Съществува и друго предположение, че първите жители на селището са били преселници – кумати, откъдето идва и името – Кумарица. Това обаче се оспорва, защото куманите са минали по тези земи през 15 век, когато тук вече е била построена християнска църква от местното население. Старият храм „Св. Николай” бил строен през Второто българско царство, но разрушаван три пъти. Храм „Св. Троица” е построен през 1904-1906 г. на мястото на разрушената стара църква и е резултат от обединените усилия на жителите на квартала, които са помогнали както с доброволен труд, така и с финансови средства. До днес са запазени книгите с имената на дарителите. Църквата представлява трикорабна базилика построена от тухли, с площ около 200 кв. м. Иконостасът е автентичен, с дърворезба и оригинални икони. Храмът няма стенописи. Камбаните са оригинални, но за съжаление камбанарията се руши.