Нови Искър

Енорийската църква на с. Локорско „Св. Николай Чудотворец” е използвана и като гробищен храм. Най-старата част на църквата датира от 1831 - 1833 г. Първоначално тя е била еднокорабна, едноабсидна, с притвор, заделен от пространството на наоса чрез арка. По-късно е прибавен почти квадратен притвор, който според датировката на стенописите е от 1866 г. Градежът на стените е масивен, а покритието паянтово. В олтара има стенописи, датирани от 1835 г. . През 1868 г. са изписани северната стена на наоса, стените на вътрешния притвор и източната стена на новия притвор. Вероятно трапезната е изградена в 1896 г., която дата е изписана върху една от вратите. Иконите върху стените на църквата са дело на самоковските зографи - Коста Петрович Вальов и Димитър Христов Зограф. Според някои автори, част от стенописите принадлежат на български живописец Тома Вишанов, известен като Молера, основоположник на Банската художествена школа. Поп Стоил, първенците на с. Локорско и някогашното настоятелство на храма поставят кована орнаментирана розетка на вратата от предверието на храма с текст: "1896г. - на Стоте", по случай стогодишнината от рождението на руския император.Понастоящем църквата е полуразрушена и достъпът до нея е много труден.